Директория за статии – публикувайте статии с линкове безплатно. Директория за статии – Станете автор – публикувайте промоционални или творчески статии.

Г-жа Марковска съдия от Конституционния съд на Република България ли е?

11.23.2012 · Posted in Авторски Статии

Г-жа Марковска съдия от Конституционния съд на Република България ли е?

Според чл. 147 от Конституцията на Република България (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Чл. 148 ал. 1 регламентира, че мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при: 1. изтичане на определения срок; 2. подаване на оставка пред Конституционния съд; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година; 5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5; 6. смърт. Според Чл. 4. ал. 1 ЗКС Конституционният съд се състои от 12 съдии, 1/3 от които се избират от Народното събрание, 1/3 се назначават от президента на републиката и 1/3 се избира на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Процедурата по прекратяване мандата на съдия от Конституционният съд е предвидена в чл. 148 ал. 2 от Конституцията на Република България: „Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.” От това следва: Г-жа Венета Марковска по настояще е съдия от Конституционния съд на Република България, избрана от Народното събрание в рамките на предоставените му по чл. 147 ал. 1 правомощия. Полагането на клетва пред президента, не е условие за нейния избор (чл. 147 ал. 1). Според чл. 6 ал. 1 ЗКС „съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на следната клетва…”. Клетвата по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗКС е предпоставка за встъпването на съдия в длъжност, но не и за статута му като съдия от Конституционния съд. Тук трява да бъде направено разграничението, че формалното изискване на чл. 6 ал. 1 ЗКС за полагане на клетва е предпоставка за встъпването на вече избран съдия в длъжност (т.е. позволението, даденият съдия да премине към дневния ред), а не предпоставка за назначението му и с това и за неговият статут като съдия от Конституционния съд. Това става ясно от текста на чл. 6 ал. 1, който недвусмислено регламентира, че „съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане” на клетва, а не че кандидатите (избраните) придобиват статут на съдий от Конституционния съд след полагане на клетва по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗКС.
Тази правна последица следва и пряко от чл. 147 ал. 1 от Конституцията на Р.Б., който регламентира, че Народното събрание избира една трета от състава на Конституционния съд. Ако се приеме, че полагането на клетва пред президента е конститутивна предпоставка за избора на съдия и с това за констуционният съдийски статут, то правото на Парламента за избор на една трета от съдийския състав, става безсмислено. Президентът в този случай би
имал вето, което не е регламентирано нито в чл. 147 от Конституцията на Република България, нито в Закона за Конституционния съд. Нещо повече, чл. 6 ал. 2 от ЗКС с думата „полага“ ясно очертава задължението на Президента, в едномесечен срок да присъства при полагането на клетва на избраните (от Народното събрание) съдии. При г-жа Венета Марковска, тези законови предпоставки са на лице, тъй като тя вече е избрана от Народното събрание на Република България и се явява пред президента за полагане на клетва в качеството си на съдия (чл. 6 ал. 2 от Закона за Конституционния Съд: „съдията полага“) от Конституционния съд. Чл. 6 ал. 2 ЗКС не регламентира право на преценка на Президента, относно приема на клетвата, а изрична неговото задължение, в качеството му на оправомощен по чл. 6 ал. 2 ЗКС орган, да присъства на полагането и. Това буди въпросът, на какво правно основане Президента на Р.Б. напусна залата, преди (вече избран от Народното събрание) съдия в Конституционния съд да положи клетва. При г-жа Венета Марковска става дума за съдия, избран (чл. 6 ал. 2 от ЗКС: „или избирането му”) от квотата на Народното събрание, а не от тази на Президента. Това също поставя въпроса за правната легитимация на скорошните действия на Президента на Република България. Друг е въпросът, дали при г-жа Марковска са на лице предпоставки за прекратяване на нейния мандат. Способ, вече избран конституционнен съдия да бъде свален от длъжност, е процедурата по чл. 148 ал. 2. Според чл. 148 ал. 2, трябва да се изясни, дали е на лице предпоставка за прекратяване мандата на конкретния конституционнен съдия. Причините поради които такава процедура може да се приведе в действие, са изброени в чл. 148 ал. 1. Чл. 148 ал. 2 от Конституцията на Република България обаче не дава правото на Конституционния съд да провери легитимността на взетото от Народното събрание решение за назначаване на конкретния съдия. Съдът е легитимиран със (собствено) решение да прекрати мандата на съдията. Oсновният правен проблем е, дали чл. 148 ал. 1 изброява енумеративно причините, които могат да доведат до процедура за прекратяване мандата на съдия в Конституционният съд или процедурата по чл. 148 ал. 2 може да обхване и обстоятелства (по чл. 147), които следва да са били на лице към момента на избора, а именно условието на чл. 147 ал. 3 (например високи нравствени качества). Следва да се отбележи, че нито една от предпоставките на чл. 148 ал. 1 не е на лице спрямо г-жа Марковска към настоящия момент. Конституционният съд обаче би могъл да приеме правната теза, че изброените в чл. 148 ал. 1 причини не представляват енумеративен каталог, а предпоставка за прекратяване мандата на конституционен съдия, с това и предмет на процедурата по чл. 148 ал. 2, може да бъде и условието на чл. 147 ал. 3, а именно наличието на високи нравствени качества. Високи нравствени качества, по чл. 147 ал. 3 би следвало да са на лице по време на цялостният мандат на съдията, а не само към момента на процедурата по избиране.
Дали обаче повдигането на досъдебно производсто срещу съдия от Конституционния съд, каквато в момента се явява г-жа Венета Марковска, обуславя опасение за отсъствието на високи нравствени качества в смисъла на чл. 147 ал. 3? Това е казус, с който Конституционният съд би следвало да се занимае в рамките на компетенцийте си (чл. 148 ал. 2) и чийто отговор,
би следвало да бъде даден, след като съда съвестно се запознае с повдигнатите срещу конкретния съдия обвинения. Като правна последица следва да се отбележи, че процедурата по чл. 148 ал. 2 може да започне единствено след като Конституционния съд е отговорил положително на въпроса, дали са на лице условията за провеждането и. Като извод следва да се отбележи, че г-жа Марковска към настоящия момент е съдия от Конституционния съд на Република България. Това е правна последица от чл. 147 ал. 1 във връзка със Закона за Конституционния съд, описана по-горе. Президентът на Република България е длъжен по чл. 147 ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 6 ал. 2 от Закона за Конституционния съд да приеме клетвата на г-жа Марковска в едномесечен срок. От друга страна е отворен пътят, Конституционният Съд да проведе заседание по смисъла на чл. 148 ал. 2 за прекратяване мандата на г-жа Марковска, ако законовите предпоставки са на лице. Отговорът остава в ръцете на най-висшия правораздаващ орган на Република България. Решението на парламентарната правна комисия, да бъде стартитана нова порцедура за избор на съдия в Конституционния съд обаче е недопустимо, до колкото се цели запълване на заеманото от г-жа Венета Марковска място, преди Конституционният съд да е прекратил мандата на същата. Това следва от чл. 147 ал. 1, който регламентира, че Народното събрание има право да назначи една трета от конституционните съдии. Докато не протече процедурата по чл. 148 ал. 2 за прекратяване мандата обаче, г-жа Венета Марковска е съдия, избран от Нароното събрание, което от своя страна блокира възможността, Народното събрание да избира наново (тъй като квотата от една трете вече е запълнена). Изборът в този случай би надхвърлил правомощията на Народното събрание дадени му по чл. 147 ал. 1, с което същият ще е невалиден. Един такъв подход би довел до опасението, че решения на Конституционния съд, взети в състав с новия избран съдия, са невалидни и в разрез с Конституцията на Република България. Като заключене може да се каже, че една (нелегитимно) допусната грешка, ако такава в конкретния случай е на лице, би следвало да се поправи единствено по легитимен начин. Борис Йовчев Jurist Апелативен Съд Кьолн
Контакти:
Е-Mail: bjovchev@uni-bonn.de Tel.: (+49)17660871940 Hirschberger Straße 58-64 53119 Bonn

Leave a Reply