Заболяването заема едно от водещите места като отговрна болест за фатален край. При мъжете се наблюдава около двойно по-често отколкото при жените. Най-често засегнати са индивидите на възраст от 50 до 70 години.
Тумора на стомаха се развива по-често при болни с атрофичен гастрит, интестинална метаплазия и дисплазия. Освен това има данни, които свързват заразяванато с H. pylori като един от базисните фактори за развитие на карцином. При заразяване в детска възраст и последващо развитие на хроничен гастрит, вероятността за поява на рак на стомаха се повишава няколко пъти. Вероятността за развитие на стомашен рак е по-голям при тютюнопушене.
Не съществуват клинични симптоми свойствени относно ранния стомашен тумор. Анорексията и загубата на тегло са характерни за средно 75% от засегнатите и често са знак за напреднало заболяване. Развитието на рака е последвано от поява на епигастрална тeжест, дискомфорт, болка, гадене, намален апетит. Средно 70% от болните се оплакват от болки в епигастриума.
Диагностициране на карцинома на стомаха
Фиброгастроскопията с множествени биопсии от рака са сред най-точните методи за откриване на болестта.
КАТ на коремните органи дава информация за степента на развитие на рака: степента на разпространеност на ракът, наличието на близки или далечни метастази.
Туморнитe маркери имат минимална диагностична значимост.
Прогнозата зависи от стадият на карциномът.
Лечение
Хирургичното лечение е метод на избор при заболелите със стомашен рак.
Лечение с лекарства се включва при краен стадий на рака или като адювантна или неоадювантна лечение, но не довежда до подобряване на преживяемостта. Средната преживяемост на болните е от 6 до 10 месеца.