Директория за статии – публикувайте статии с линкове безплатно. Директория за статии – Станете автор – публикувайте промоционални или творчески статии.

Архитект и неговия ум в борба за оцеляване

Вътрешна и външна красота.  Зависимости и анализ на връзките между два свята

Никой не може да спре стремежа на човек към красивото. Каквото и да правим, винаги ще се стремим да се развиваме, така че да запазим естествените за нас, значими порядки и свят. Чувството ни за самосъхранение е по-скоро инстинкт на организма, а отношението ни към красотата ни е нужно, за да съществуваме емоционално. Ако приемем, че човек е максимално ефективен, тогава, когато с най-малко изразходвана енергия и ресурси постигне най-много, но не поддържа емоционалното си здраве, то със сигурност ще загуби изграденото.

Според мен, никой и нищо не може да спре естествения кръговрат на събития. Разруха и сътворение вървят ръка за ръка или пълният хаос, в който живеем е най-добрият ред. Смятам, че естествената “ръчна спирачка” на нашето саморазрушение от прекомерно бързото икономическо и технологично развитие е стремежът ни към красотата. Нашата борба за душевен мир е обвързана с простата красота, а не със самоцелни трансформации на нашата тъмна, емоционално небалансирана същност. Винаги, когато хората сътворяват или се грижат за красотата, те дават на света позитивна енергия, всеки, който попречи на красотата, е обречен на самоунищожение.

В днешно време сме заблудени от простите разграничавания между добро и зло, според моментната ни нужда и желания. Възможно ли е някой да живее според собствени разбирания и ценности? Смятам, че е възможно, никой не е безгрешен, но съвременният свят налага изкарването на пари. Всеки знае, че хубавото струва пари? Колкото и добре да живееш, имаш нужда от красота. Лошото е, че красотата стана достъпна и не се заслужава, а се купува. Това означава, че тя се е обезсебестойностила. Ако естетичното и всичко, което радва окото, губи стойност, то ние и нашият свят също губим. Поглеждайки глобално света, в който живеем, ще видим, че хората са значително презадоволени. Човек има повече тогава, когато има прекалено голям избор. Природата ни е дала възможността да ставаме все по-добри (все по-развити). Опитваме се да сме по-красиви, да живеем в по-добър свят, но той се мени толкова бързо, че вече нямаме време да се порадваме на това, което сътворяваме. Смятаме ли, че всяка красива жена е вътрешно красива? Тук ще опитам да добавя едно сравнение – ако заместим жена със сграда…! Не важи ли това за всеки триизмерен обект. Възможно ли е да съществуваме правилно, ако си позволим да е по-важно за нас да правим красота, от колкото да я носим в себе си?!

Вероятно хармонията е най-утилитарната красота. Отново се връщаме на баланса и човешките нужди. Симетрични сме, защото сме хармонични, а следователно сме уникални. Нека не забравяме, че въпреки, че днес по-голямо значение има външната красота, то вътрешна е действително по-ценна и определя истинската същност на човека. Чудя се, дали и при колко хора… външната красота отговаря на вътрешната?! Възможно ли е да създаваме свят и архитектура, ако благодарение на външната си красота и словесни умения постигаме нечувани постижения, но обезценяването на вътрешната красота е изкривило представите ни за хармония и сме забравили колко уникални сме. Справедливо ли е въобще да се опитваме да налагаме мнението си и да ограничаваме човешкото въображение по какъвто и да е начин.

Да си архитект за мен означава, че можеш да създаваш внушения и да напътстваш хората в определена среда. Възможно е дори да промениш вътрешния свят на човек. Нуждите на хората не са се променили с хиляди години. Имаме нужда от вода, храна и сън. Естествено никое от тях не е възможно, без да се трудим. Дори сънят спира да бъде здравословен при всеки опит за лентяйство. Да живееш в общество те прави част от един голям организъм. Единственият начин един организъм да оцелее е, ако всички органи в него работят и заедно се опитат да се предпазят от общите проблеми и атаки. Точно тези нужди и обществата са цел  и извървян  път в развитието на човека преди откриването на големи енергийни източници. От както те са открити, имаме нов враг и това сме самите ние. Мисля, че има пряка обвързаност между това, че губим способността си да създаваме и да се радваме на красотата, а имаме изключителната нужда да се глезим и да си завиждаме. Правилата трябва да бъдат ограничителни, а не забранителни. В повечето съвременни и развити страни, законите са опитали да защитят правата на всяко живо същество и правото му на свободен живот. Тоест, в повечето развити страни, оцеляването или нуждите вече не са жизнен проблем. Единственият проблем е психологическото състояние на мързел, което определя възможностите за определен статут на човек в обществото. Добре е да можеш да избираш, въпреки това всеки човек винаги може да запази като преоритетно духновното и красивото около себе си, вместо да опита да купи всичко хубаво.

Когато създаваме архитектура, ние създаваме крастота. Смятам, че трябва да спрем да купуваме всичко красиво и да не бъркаме външната с вътрешната красота. Основната разлика между хората е начинът им на анализ и структуриране на мислите. За да можеш да се обогатиш от красотата, трябва да я потърсиш и да се научиш да я четеш. Трябва да не забравяме, че основната цел на архитектурата са човешките нужди, а от страна на “душата” идва и красотата. Когато проектираме, ние даряваме хората с нашите мисли и идеи и трябва да вярваме, че света ще може да прочете красотата в нашето произведени. Спокойствието и хармонията на хората зависи от правилното интериорно оформление. За качественото проектиране на сгради, трябва много добре да разбираме предназначението на сградата и нуждите на обитателите.

Фасадата и цялостният външен вид на всичко от нашия свят е лесно достъпно, външен облик на материята и би трябвало да има по-малка стойност, отколкото вътрешността. Колкото по-трудно достъпно е нещо, то толкова по-съкровено е то. Достъпът до най-ценните места на земята е ограничен, защото смятаме, че единствено тези, които могат да го разчетат и са достойни, трябва да имат достъп до там. Същото е и с любовта при хората. Този красив момент на биологична химия е съкровен и красив, толкова,  колкото безкрайно е човешкото въображение.

Според мен, винаги трябва да оставяме частица от себе си в това, което създаваме. Всеки архитектурен проект е нов уникален свят. Колкото повече специални и неоткраднати елементи има в него, толкова по-вълшебен изглежда той. Красотата е във всяко живо същество. Ежедневието винаги е работело повече с времето на момента и живите материи, отколкото с изкуства като “Натюр морт”. Мъртвото винаги губи пред живото, защото му липсва нещо. Всяко живо същество тежи повече, когато е живо, отколкото когато загуби най-уникалната и красива частица, от която сме създадени – водата. Както “Фенг-шуй” учи, всички ръбове провокират негативна енергия и пречат на хармонията. След като установихме, че хармонията и хубавите моменти в живота вървят ръка за ръка, а преди това разбрахме, че всеки може да оцелее в наши дни…, защо тогава всички хора не са щастливи. Може би, защото тези, които можем да четем красотата се продаваме евтино или просто ценностната система на човечеството се е изменила до такава степен, че всичко ще се превърне в математика и ресурси. Ще ни трябват все повече ресурси, за да открием все повече уникални неща и така до безкрай.
Заобикалящият ни свят, дори градът, в който живеем, може да ни спаси и да определи нашето развитие. Хубавите сгради, които ни заобикалят, не може да ни направят по-красиви, но могат да обогатят нашето съзнание и да ни предпазят от действия, които ще ни подчинят на по-първично поведение. Смятам, че беднотията в България е основната причина за душевната бедност и липсата на красота. Блясъкът на златото е по-ценен от блясъка на нечий гениален ум.

Leave a Reply