Директория за статии – публикувайте статии с линкове безплатно. Директория за статии – Станете автор – публикувайте промоционални или творчески статии.

Ода за егото

03.05.2011 · Posted in Разкази

Ода за егото…
Все повече обичам себе си и все по- благодарна ставам към съществото си. Виждам своите здрави и жизнени корени как пълзят и как всяка една отрова ги прави още по- корави и им придава епичен цвят, вкус на гуарана и дъхава свежест на вода. Отмиват вятъра и емоциите, любопитни са… надничат в корените на чуждите дървета, а сред тях има и такива, които сякаш сами са се обляли с бетон, тъй старателно, че да заблудят всеки, но то е до време. Почвата прозира и ерозира около тях, друг е въпроса доколко ще виждаш прашинките, когато стане кълбо от мухи там, вече е ясно…но това “вече” никак не е “вече” то е било, но сега е повече. Жалко за дървото от съседната горичка, жалко за гъстата му корона- наистина… и хубава здрава кора има, но сърцевината му е изгнила в кулите до самите небеса, до облаците… нищо, дано хората не го посекат, дано то осъзнае и дано оздравее, докато не стане късно. Дали да му пратя от своя дъжд? Не, стига толкова, аз му пращах и слънце, и деца, и усмивки… но каруцата не бива да седи пред коня! Да… Там около него, гледам, се събират все храстчета, то като че ли намира утеха и публика в тях, не желае да общува с други дървета, особено широколистни, от страх за сърцевината си…а храстите уви непостоянни са и никога няма да разберат за същноста му, те ще се кланят на короната му и на кората му, ще се смеят на шегите му, на остроумията му, на чара му… но ако то пожелае себе си, подобните нему вече може да са си отишли, да са насочили клоните си в посока на вятъра. Ах колко тъжно би било, уви, колко тъжно, но и ние тогава линеехме, защото виждахме, усещахме, а то- то се заслепяваше само от величието си…

Автор: Ива Тихолова

Leave a Reply